Казвай ми Гургул

Тук ще започна, а по-късно, може би утре, ще продължа с историята на наистина първия български онлайн магазин. Или за да не прозвучи твърде силно, един от наистина първите интернет магазини.

Началото бе през далечната вече 1997 година.

Тогава интернет все още беше с малко ‘и’. Особено в България. Мой приятел търгуваше с дискове на площад-Слайвейковия принцип - малка сергия в градинката зад часовника (Варна). След това втора маса, малък склад. Последва отваряне на малка книжарница за продажба на специализирана литература - компютри, игри, програмиране, интернет и т.н.

Моя милост, по образование инженер в областта на металообработката, по бизнес към онзи момент и сега - финансист, а по хоби и любов - копмютърен корифей (програмиране на всякакви езици от 1983 година) забеляза интернета от неговото първо проникване в България. Мисля, че беше 1990 година. Може и да греша. Просто много време мина от тогава. Трябва да попитам приятелите ми от Цфрови Системи - Даниел и Драго.

Както и да е. Amazon.com беше в апогея си макар и на загуба, high-tech балона все още не беше се раздул докрай и не даваше признаци за спукване, Yahoo.com бе най-добрата търсачка, Google не съществуваше.

Не открих топлата вода. Гледах Amazon.com и реших, че това чудо има почва и у нас. Пък и точно в този момент се запознах с този мой приятел. Нещата се връзваха, а и вече бях понатрупал известен опит в web програмирането, малко дизайн, HTML, PHP, UNIX (FreeBSD) и т.н. Просто реших, че си струва да опитам. Имах достатъчно свободно време, не бях притеснен от липса на доходи, с една дума исках да го започна, но не като истински бизнес, а по-скоро да следвам нещата по света и да правя нещо, което ми харесва. Може би още там сгреших - несериозният подход, хоби-подхода, ако щете.

Естествено, започнахме с книгите, специализираната литература. Там имахме опит, контакти, осигурени доставки и т.н. Казвам “ние”, говорейки вече за мен и партньора ми. Инвестицията не беше голяма, да не кажа никаква. Два три добри компютъра за сървъри и обслужване, добър договор за колокация в Цифрови Системи и.. това беше.

Самото създаване на www.bgstore.com като софтуер ми отне 3-4 месеца. В началото изглеждаше тромав и инфантилен, с идиотски back-end. След една година вече можеше да претендира за висока скорост, дървовидна структура на данните, пълна динамичност и отличен обслужващ back-end. Относно динамичността - достигнахме до ниво, в което просто спрях да пипам софтуера. Момчетата от физическия магазин просто въвеждаха новите продукти - всичко останало вършеше софтуера. Изглежда просто и логично, но презентацията на динамични данни се оказа тежка и трудна задача, особено когато работят много хора едновременно и не искаш сайта ти да изглежда като замръзнал във времето. Рандомизация, използване на стаистика за подредба, релаций между продуктите, клиентска база и препоръки за покупка на база стари покупки, класаций на продуктите по множество параметри. Олеле, сега като започнах да ги изреждам - много неща са. Но някак успях, гордея се с това, така да изградя система, че повече да не ми се налага да програмирам.

Дизайнът. Ех, дизайнът! Имам себе си за средностатистически естет, с известни дарби в музика и изкуство. Но истенският талант си е истински талант, а аз го нямах. А по това време web дизайнът в България беше презокеанско, непознато чудо. С много мъки и главоболия - тук сега червено ли да е, тъмносиньо или navy; а това блокче как да го врътна; а текста какъв шрифт да е; не станаха ли много цветовете; какво да сложа отляво, а отдясно- и още около 893876396537 въпроса ми кацнаха на главата и няма отърване. Избалансирах между всичко това, само аз си знам как. Защото да знаете, когато нямаш талант и го осъзнаеш, а наблизо не се навърта такъв, а трябва да родиш нещо все пак, голям зор пада. Всичко ти се струва грозно и шарено като една чай-шукария. Правиш, разваляш, връщаш, хрумват ти идеи, забравяш ги. Абе ей такива неща.

Стига за това. Само ще добавя, че за моя огромна почуда, на първия конкурс за Най-добър български интернет магазин, спечелихме първата награда. Май беше 2000 година. Пазя си малката статуетка с “маймунското @”.

Както споменах в началото, това беше мой хоби проект. Направихме го, стартирахме го и.. малко по малко всичко си дойде на мястото. В смисъл, че до 2004 година вече бяхме на дъното. Не финансово, не става дума за пари и печалби. По ред причини off-line магазина на моя приятел премина в историята и заедно с него и bgStore.com: наистина първия български интернет магазин.

Следата от това са няколко CD-та с архив от последния ден на неговото същинско съществуване, статуетката, домейна и мисълта, че с почти нулевите ми познания направих нещо смислено. Е, по същата причина и престана да съществува, но така стават нещата.

Ок, край на историята. Не ми се пише повече. Някой ден ще го завърша.

Ще се огранича с това, че bgStore.com вече не работи. Ако искате питайте защо, но не съм сигурен, че ще знам отговора

◊

Trackback URI | Comments RSS