Казвай ми Гургул

Добре, какво толкова трудно има да предложиш едно хубаво кафе? И моля не ме отплесвайте с въпроса “а какво значи хубаво кафе”! Отговора на този въпрос е намерен преди няколко века.

Та така, какво му е толкова трудното? Защо не мога да открия едно място, където като кажа “кафе”, да ми донесат хубаво кафе. Защо винаги ми се налага да казвам “искам едно хубаво кафе и да не забравите да сложите кафе” ? Трябва ли да отида до Рим за да пия онова ароматно, силно, но не твърдо, събуждащо, а не инфарктно, кафе. Просто кафе ?

Замислям се и откривам, че всичко от кафето нататък (или назад) е все същото - през продукта, сервитьора, бармана, собственика, вносителя. Една дълга верига от хора и методи, които така и не могат да ми отговорят: Защо е трудно да предложиш хубаво кафе?

Получи се малка тематична “инклинация”. Сега подчертавам смисъла на въпроса - да предложиш! Не да направиш. Защото да направиш добър продукт изисква едни умения, а да предложиш на другите един добър продукт - съвсем други умения и ценности.

У дома и най-лошия барман си прави хубаво кафе. Но виж го само какви ги дроби на работа - разводнено, негорещо, ментерлък, подменено, смалено, умалено, излишно удължено. Ужас!

Така. Трябва да бягам.. малко недовършено остана но смисъла е ясен .. май..

Trackback URI | Comments RSS