ное 22 2007
Българската музика
Така, българската музика. Трудно някой, който ме познава, може да ме нарече не-патриот или анти-българин или “поклонник” на чужди култури. Казвам го защото заради това, което ще напиша, макар да ми е само смътно какво ще е, много лесно мога да бъда хвърлен на лъвовете с обвинение в горните “провинения”.
Не харесвам българската музика. Да, елементарно. Но по-просто и ясно не мога да се изразя. Това е краткото ми мнение. Дългото следва.
Всяка сутрин слушам или радио Варна или Хоризонт. По простата причина, че в 8 сутринта не ми се слушат последните хип-хоп-R&B-техно-new-алтернатив изцепки на който и да е велик музикант. А не ми се слушат, защото се опитвам поне сутрините ми да са спокойни.
По тази причина обаче ми се налага да слушам кампозициите на елита на българската музика. Не, нямам предвид чалгата - за нея просто нямам коментар. Имам предвид българската, най-общо казано поп музика, а за по възрастните, балгарската естрада, ако щете.
Къде и кой по дяволите композира тази плоска, непривличаща с нищо поредица от ноти? Как е възможно да се произвежда такова количество музика, звучаща еднакво, монотонно, неинтересно, неталантливо, неемоционално и други много НЕ-та?
Слушам музика от “ей толкав”! Нямам един единствен любим музикант или група или вид музика. Обичам музиката. Но онази в която почти физически усещаш че зад нотите стои един истински музикант. Не търговец на ноти. Музикант, “музикантини”! 90 процента от нашата музиката звучи кухо и безсилно, без sound картина, без обем. От километри се усеща компютърът зад всичко това! И като че ли всичко е правено в едно единствено студио. Къде е стълбът на баса, къде е кресливия тромпет, къде е дискретния сакс? Нищо не усещам! Като едно мънкане или скимтене на фона на компютърно midi творение!
Нещо липсва тук!
Не казвам, че нямаме, ама никак, добри и великолепни музиканти. Имаме, но те са толкова малко, а присъствието на останалите е преобладаващо и натрапващо!
Един единствен Клептън може да надсвири, надпее и надмузиканства всичките ни творци взети заедно! А ако се събере с още някой и друг и организира една скромна сесия, ще ги отнесе в небитието завинаги и дори няма да разбере,че го е направил.
Е, стига толкова мърморене. Просто не ми хващат сърцето и това си е. Както казва Остап Бендер: “Ниско качество, лоша изработка”.
