ное 22 2007
Web 2.0
Ставам жертва на това явление. Има смисъл, има някакъв смисъл, но защо не мога да се отърва от усещането, че съм жертва ?
Може би броят на социалните мрежи тревожно бързо клони към броя на активно нет-ващите хора по света. Така да се каже, всекиму по една социална мрежичка, да си има. Накрая мрежите ще се преплетат, ще се сношат един вид и ще си народят други малки мрежички.
При това съвсем не съм най-информираният за съществуващите в момента Web 2.0 артефакти, или нетфакти, или нетартефакти. Не ми и приляга и сили нямам да бъда, младостта не е най-добрата ми страна към настоящия момент.
Твърде много опций, твърде богат избор, твърде много разклонения. В повечето случай те се оказват чиста проба глухи отбивки, но знаеш ли отнапред какво има зад ъгъла? Тръгваш, пробваш, пък каквото излезе.
От друга страна - какво необятно поле за преброждане! Колко много непознати посоки! Примамващо и изкушаващо е!
Ето, жертвата си е жертва. Накарай жертвата да хареса интериора на капана [си] и тя сама кротко ще се настани вътре в него и дори ще те помоли да хлопнеш вратата.
