дек 17 2007
Посоки
Последната интересна случка при мен - голямата ми дъщеря си дойде за коледните празници. Учи в американски университет в Прага, втора година.
Това за втората година е важно. Първата година си беше все още хлапе, едно младо “теле”, иначе казано. Все още не разбираше какво става с нея, накъде е тръгнала и т.н.
След като се съвзе от връщането, а е отстъствала само 3 месеца, от септември, след като си поговорихмена различни теми и по различни поводи буквално започнах да онемявам! Промяната в нея, новият й начин на мислене, погледът върху това, което вижда около себе си - и тук и там, дори начина на обличане и говорене. Невероятна промяна. Огромна, само за няколко месеца.
Изглежда тази промяна се е трупала през първата година и сега изведнъж се материализира.
И съм радостен и съм натъжен. Заглавието на постинга не е случайно. Става дума за посоките на развитие. Преди два дни осъзнах, че моята жизнена moving average е някъде към пика си и скоро ще тръгне по естествения си цикъл в обратната посока - надолу…. До днес мислех, че това дете има още мноооого да учи и по-точно АЗ имам още много на какво да го уча. До днес. Сега усещам, че все по-често ще ми се налага аз да я питам за нещата, а не тя мен, както беше досега.
А имам още една дъщеря, която ще я последва след 2 години. И тогава кого ще уча? Ще иска ли някой да приеме от мен съвет ?
Е, не е чак толкова страшно, колкото го описах, т.е. не съм потънал чак толкова. Но изненадата е факт и е точно толкова силна, колкото казвам.
Та така.
