яну 18 2008
Години, години.. като секунди
След няколко дни, на 21 навършвам 45. Възраст за мен дърташка, когато бях на 18, а сега 18 годишните са ми като бебета. Както и да го погледнеш и двете неща са неверни. Нито съм стар, нито те са бебета. Ама пусто кризи - криза на съзряващия и криза на презряващия.
Истината е, че се чувствам добре в кожата на 45 годишен. Е, поувеличил съм малко склонноста към анализ на отминали събития, както и се е увеличил чувствително обхвата на тези анализи. Преди имах да анализирам да кажем 10 години, а сега вече имам на разположение суров материал от поне 30-35 години.
Хей, не е малко повярвайте. Това си е обем работа. 10 години колко му е - помислиш пет-десет минути, посмяташ малко, па се врътнеш и кажеш “айде стига толкова за днес”. А 35 - олеле, с часове има какво да прехвърляш - семейство, родители, приятели отдавна забравени, включително имена и образи, първи неща, любов, прегрешения, весели и тъжни неща. Една дълга, наистина дълга и на практика неизчерпаема поредица от “неща”, които колкото повече се отдалечават, толкова по-добре се разкриват и придобиват стойност.
Ето на, личи си че съм някъде в средата или след това на живота си. Пред време на това щях да отделя два реда, нещо от рода на “Довечера на купон у нас, че имам рожден ден! Всички са поканени, носете ракия, мезета, кой каквото може, че съм отънял”. А сега какво, цели пасажи от “Аууу колко време мина откак бях на найсе”!
Както и да е. Честит ми рожден ден и му мислете: годините не са това, което бяха. Сега приличат на секунди!
Разбирам прекрасно как се чувстваш, защото аз скоро ще навърша 46. Но мен не ме плаши това, че половината от живота ми е минал. Животът е хубав и аз не искам да бъда дори с час по-млада. Нищо не може да се сравни с осъзнаването на собствената сила и опознаването на интересното същество, което виждаш всеки ден в огледалото.
То е най-добрия ти приятел и най-верния ти спътник в живота - никога не може да те напусне и винаги ще има нужда от тебе.Него най-трудно обикваш и най-лесно/за съжаление/предаваш.
Не бих искала да забравя какво съм научила през живота си за образа, който виждам в огледалото.
Е, това е оптимистично и се съгласявам с всичко, което изреждаш, като само ще добавя, че онова същество в огледалото обикновено и най-трудно се разбира само със себе си.
Но да твърдиш, че поне мъничко не желаеш да си отново млад - тове ми се струва като признак на фактическа борба СРЕЩУ това желание именно, а не искрено твърдение.
Не не, аз не искам да се дуелирам словесно и да създавам изкуствено противопоставяне на тези. Просто ми е трудно да повярвам, че има човек или същество на света, което не желае да е младо. Дори планетите би трябвало да искат, нали?! И табуретките дори!
А удоволствието от опита и най-вече от осъзнаването на силата на опита е прекрасно. И онова неусетно кипване в теб на мъдрото - бавно, много бавно, като вино. И спокойно да наблюдаваш: разбирайки! И да си казваш - това го знам! И смело да признаваш: това не го знам! Най-вече пред себе си…
Мда… права си.
Пламен