Казвай ми Гургул

От известно време забелязвам промяна в себе си в посока на поведение от типа “Щом не знам, значи не съществува!”. Спрях да гледам новини, публицистика, дебати и други нефилмови формати. Ето защо:

• Защото: всяка новинарска емисия се превърна по същество в криминална и бедствена такава
• Защото: всяка политическа инфромация е едностранно отразена и е откровен пиар и нищо повече
• Защото: всяко лице, което виждам на екрана е самопровъзгласил се елит промотиращ свой приятел за нов елит
• Защото: ми омръзна журналистите да бъркат милион с милиард и приход с печалба
• Защото: се уплаших, че ще свикна с това

и още много Защото-та, но тези стигат.

Припомних си времето отпреди повече от 20 години, когато трябваше да изтърпявам упреци и укори и размахване на пръст защото съм аполитичен и не се интересувам от историята на БКП и на Комсомола и не смятам, че всичко е идеологически фронт. Каква е връзката ли? Ами тогавашните новини бяха същите - едностранни, неверни, откровено и безсрамно манипулиращи, зомбиращи, неинформиращи и т.н. Спомнете си и вие, ако сте на подходяща възраст! Просто в един момент си седях пред телевизора (вестника) и изпитах дежа-вю, само дето не беше точно дежа-вю, а най-обикновена асоциация и спомняне на нещо наистина вече случвало се - в миналото ми.

Уплаших се, наистина се уплаших! Просто си вървях по потока и малко по малко свиквах, и вероятно продължавам да свиквам, с това! С това да бъда зле, невярно и откровено заблуждаващо информиран! Да бъда обект на плоски внушения за елитност, невинност, професионализъм.

Малко е черно май, но го подсилвам за да ви дам идея!

Trackback URI | Comments RSS