мар 11 2008
Аз си имам своя Болка! А виe?
От няколко години, след едно по-непредпазливо ски приключение, имам проблеми с гърба: болка, която първоначално напомняше за себе си от време на време, а напоследък се превърна в постоянна. И като казвам постоянна имам предвид непрекъснато присъстваща в усещанията ми - сутрин, обед, вечер, по време на сън или будуване, докато седя, стоя или вървя. Непрекъснато.
Не пиша това за да се оплаквам колко съм зле, а защото това ме наведе на мисълта за болката като фактор в ежедневието и мисленето. Физическата болка. Ако някой от четящите има този проблем ще ме разбере. Това променя човека, бавно и сигурно.
Настроението. Които ме познават от много време, ме знаят като веселяк средна категория. Не бях най-големия купонджия, но купон без мен си беше изключение. Вкусвах от всичко, което вдига адреналина, херците и темпото. Вече не мога, т.е. мога, но болката ме кара да внимавам, да не рискувам. Спира ме.
Работата. Преди - работил съм от 7 до 8 (сутрин-вечер, разбира се) без това да ме уморява или да ме направи неспособен да го повторя и на другия ден. Вече не. Съкращавам, отлагам, не поемам.
Семейството. От таткото (с две щерки), който сам извършва ремонт на целия дом, сам премества едно нещо от тук до другия край на къщата, който прави палачинки сутрин, (за огромна радост на всички, защото са най-вкусните на света!), който по някое време вечер скача и предлага пълна обиколка на баровете със задължителен текилен завършек, и т.н. се превърнах в таткото, който търси почивка във всичките й форми - тишина, покой, бавен живот.
Добре, няма да изреждам повече. Ще добавя само това. Преди година все пак се пробвах на ски. В един момент, напълно нормално, взех, че паднах. Преди бих станал, изтръскал снега от всички части по себе си, бих теглил една майна на цялата планина и тъпите ски, и бих продължил надолу. Но този път не! Усетих, че всъщност през цялото време съм мислил за проклетата болка в гърба и страха да не повторя нещо или да не направя нещо, което да усложни нещата. Усетих, че тялото ми е реагирало на падането по друг, различен начин - напрегнато, неумело и уплашено. Свалих ските и се домъкнах до края на пистата. Отгоре на всичко стана в началото, та ми се наложи доста дълго да се кълча с тези обувки.
Сега вечер, докато пуша последната си цигара преди лягане, умилено наблюдавайки болката си, непрекъснато преценявайки дали е по-силна или по-слаба от вчера, започвам да си мисля какво ли ще бъде след 10 години, когато всичко това ще се комбинира неминуемо и с други болки. Дали това ще е моята молка до живот или ще се смени с друга.
В крайна сметка стигнах до извода, че всеки има своя болка, която рано или късно се ражда и остава завинаги в тялото му. Може да е тази като моята, или диабета на баща ми, или очите на майка ми, или хипертонията на брат ми, или алкохолизма на чичо ми, лека му пръст, или слабото сърце на дядо ми, вечна му памет.
Понякога, в гневен изблик, когато Моята Болка по незнайни причини се е увеличила, кълна всички възможни божества и фармацевтични компаний, че не са измислили Нещо за Всичко, което да премахне болките ми Завинаги.
О, има дни, когато Болката Ми я няма. Напълно, все едно никога не е съществувала. В такива дни с почуда и изумление наблюдавам себе си - променям се, ставам друг, все едно се връщам отнякъде, от някакво лошо и мрачно място, населено с нахални малки дяволчета, които те бодат с малките си, остри ръжени. Е, на другия ден Тя се връща и нещата застават по местата си.
Всеки имо своя Болка. Каква е вашата?
Spored men prosto si ostarqvash..
Е па това си го знам. Просто си размишлявах на глас за страничните ефекти на този процес
Болката в гърба си е от компютъра. На мен целогодишно ми е запушен носа. Не от настинка - не знам от какво, ама целогодишно е запушен. Секнеш се, секнеш се, и след половин час пак не можеш да дишаш. Има доста неприятни ефекти.
А какво стана с “прословутия” собственик на първия български електронен магазин ? Вече нищо не се чува за него ? С какво се занимава сега ?
Ако питаш за Алекс, хабер нямам какво прави. Фалира по всички показатели поради невслушване в съветите на по-опитните
Много добро разсъждения за болката! Бих добавила че наистина тя ни променя, а в края на живота ни променя до неузнаваемост! Представете си какво е предсмъртна агония??? Затова много хора от столетия търсят лек за болката и донякъде го намират в морфиноподобните вещества - те са направо дар на природата /имам предвид за тежко болни а не наркомани/. Едно от движенията за борба с болката колкото и да не Ви се вярва е борбата за легализиране на Евтаназията. Може да е много философски проблема но само който е виждал смъртно болен и на години за уважение може да потвърди че унижението преди смъртта не си струва. Нека подкрепим опитите за легализиране на Евтаназията и в България, нека не се страхуваме като децата от всичко което боли - можем да го избегнем като мъдри и големи хора. Ще кажа още че евтаназията и обезболяването винаги са въпрос на личен избор - който не иска да си търпи. Свободни хора сме но нека тези които не обичат унижението да се възползват!!!
Извинявам се предварително, че пиша не по темата, но седя и чета какво си писал и се радвам на това как си го написал, защото аз рядко успявам да се впечатля от нещо написано на български. Просто българският, въпреки че ми е майчин език, не ме влече и не ме забавлява както някои други езици, но ти се справяш с него чудесно (и си един от малкото, които съм чувала / чела).
Само се чудя дали “…първоначално НАПОМНЯШЕ ЗА СЕБЕ СИ от време на време…” не е прекалено типично за един друг език, както и вероятно “непрекъснато ПРИСЪСТВАЩА в усещанията ми “…което не прави написаното по-малко стойностно, а лично за мен, дори по-приятно за четене…
Все едно, жалко е, че хората не разбират, че езикът е най-висшата форма на изразяване на личността и вътрешния свят на човека…
Така де, все едно…
…и пак се извинявам
В отговор, би трябвало да разкажа за своята болка, не физическата, а другата … онази в душата.
За болката, която живее с мен всеки ден.
За болката, която ме прави по-добър човек от много други и по-лош отколкото съм всъщност.
Болката от онази любов, която е заседнала дълбоко и ме кара да пренасям преживявавнията си към минало време, към минали хора (множественото число е за разкош).
Не ми се иска да отегчавам четящите с подробности и няма да го правя, но ще дам отговор на един въпрос:
„…какво ли ще бъде след Х години, когато всичко това ще се комбинира неминуемо и с други болки. Дали това ще е моята болка до живот или ще се смени с друга. „
Ако болката ти е голяма и нетърпима, ако те направи ненужен старец – на 100 години /защото 100 е най-голямото число, което знам/ , вярвай че ще има поне един човек, който иска да се грижи за теб(когато си болен), да те обича <— не, обожава … , ще иска да бъде до теб, да я отнема малко по малко, ден след ден, докато изчезне напълно, разтопена в страстта, обичта, признателността /в този ред/
/me