Казвай ми Гургул

Стана три часът (трябва ли да се членува тук?) следобед, петъкът (тук знам, че не бива ама звучи по-петъчно). От няколко часа нямам кой знае какво да правя в офиса освен да навиквам момчетата да поработят още малко, докато аз правя обратното.

Хубаво, хайде да си видя блога.

Посещения - броим ги за нула.

Темите и статийте - вчера ми се струваха интересни, а днес - пълни глупости. Ами така е то - от куха лейка вода да изливаш може ли?

Нищо, аз съм упорит и по натура търпелив в постигането на резултат.

Мтака, извода е - продължаваме напред. Прочетох доста интересни неща, които НЕ СА на тема “защо да блогваме”. Списъкът с потенциални връзки в blogroll-а нарастна с около десетина, но ще ги отсявам другата седмица.

В тази връзка…

Хората блогвали и правели пари. Честно, това не ме интересува. Не не не, не гледайте рекламите в ляво! Реализма изисква да се наблегне на прогнозата за 100 долара печалба (т.е. приход де) за 2 години, така, че това там е просто за пълнота на сайта. Така да се каже, всички AdSense-ват, защо не и ние?

Още: Блогват професионално. Блогват емоционално. Блогват тъжно. Блогват любовно, някои дори похотливо.

Аз пък ще блогвам “защото мога”, като онова куче…

Ама че работа, едни испанци ми искат 1000 евро за домейна gurgul.com ? И gurgul.net е паркиран. А не ми се прави www.gurgul.us макар че.. звучи като някакво възвратно действие в множествено число… хмм.. Нещо като”ще ви гургулна аз вас!”

Най-после ето тук (WordPress Trackback Tutorial) прочетох на разбираем език какво е това чудо. Абе аз се досещах но се обърквах с посоките - кое откъде и накъде тръгва. Сигурно го има и на български някъде, но не съм го открил или не съм го търсил достатъчно настойчиво.

Целта

Повишаване на видимостта на цитиращия блог (Блог 1)

Технологията

Автоматично известяване за цитиране и последващо автоматично или модерирано добавяне на обратна връзка към цитиращия блог (Блог 1) в коментарите на цитирания блог (Блог 2).

Методите

• Trackback: доколкото разбрах, това е по-стария метод, който изисква изрично действие от страна на Блог 1 при публикуване на всяка статия, чрез задаване на trackback връзка в нийните, на статията, опций. А тази връзка се взема от конкретната статия на Блог 2, обикновено в края на списъка с коментарите, но е въпрос на дизайн.
• Pingback: това е новият, автоматизиран вариант, неизискващ определени действия от страна на цитиращия блог (Блог 1). Достатъчно е някъде в съдържанието на негова публикувана статия да има връзка към статия на цитирания блог. В момента на публикуване се извършва известяване на цитирания блог, че някъде има връзка към него, като заедно с това му се предава и конкретна информация за връзката, към цитиращата статия, която той да употреби както намери за добре, в най-добрия случай автоматично да добави коментар-извадка и връзка към цитиращата статия.

Очевидно Trackback и Pingback методите са взаимно изключващи се, когато трябва да се извести един и същ цитиран блог относно една и съща статия. В такъв случай известяването се дублира и напомня техниката на спама, което е нежелано.

Примерен сценарий:

Четейки статия в Блог 2, ви хрумва да напишете своя статия по темата, като възнамерявате да цитирате този блог и тази статия.

Ако ще използвате Pingback метода, копирайте точния адрес-връзка към тази статия и го запазете някъде. След това създайте своя статия във вашия блог (Блог 1), като вътре вмъкнете и връзката, която си записахте. В момента на публикуването на вашата статия, еднократно, към Блог 2 ще бъде изпратено известяване за цитат/референция. Как този блог ще употреби това известяване и подадената му допълнителна информация е негов избор. Ако всичко е автоматизирано, можете да очаквате появата на малка извадка от вашата статия, в областта на коментарите на цитираната статия в Блог 2, заедно с връзка към вашата статия.

Ако използвате Trackback метода, потърсете в статията на Блог 2 trackback връзка. Запишете някъде тази връзка (най-често десен бутон на мишката, Copy Link Location). Сега напишете вашата статия и някъде в настройките й ще откриете поле за въвеждане на trackback линкове за известяване на други блогове. След публикуването на статията цитираният блог или по-точно блогът посочен от trackback линка ще получи известяване за референция към него. И отново последствията зависят от Блог 2 - дали веднага да добави извадка от вашата статия или първо да предаде на администратора сигнал за постъпило известяване. Въпрос на настройки.

Ако желаете можете да тествате нещата с тази статия: коментарите са разрешени, както и trackback и pingback известяването. Сложете връзка към нея във ваша статия ИЛИ добавете trackback линка в полето й за известяване.

НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ И ДВАТА МЕТОДА ЕДНОВРЕМЕННО. Сложите ли връзка към статията в съдържанието на статията НЕ задавайте trackback линк за известяване.

Да си кажа честно, малко се притеснявам като пиша това - аз съм на 45 години и все ми се струва, че като кажа на хората, че редовно играя компютърни игри и ще ме изгледат с научен интерес.

Но виждам, че това не било грях. Ето от тук тръгнах (блога на ивайло относно новата Crysis) и реших, че що пък не.

Та на темата. Става въпрос за опитите ми да се измъкна от тази игра. В смисъл, че вече ми се струва твърде много да я цъкам вече 4-5 години. През това време излязоха тонове други, купувам си ги (да, купувам, щото пиратките не стават за мултиплей обикновено, а аз сингъл мода не го обичам) , пораздвижвам ги и.. отново към Battlefield.

Из форумите текат безброй теми и дори битки за това коя игра е по-добра и коя не струва. До един момент се включвах и аз, но напоследък прекратих опита да доказвам, че BF е най-добрата, защото открих, че обективността ми се е изпарила.

Как да съм обективен, когато обективно погледнато аз съм обсебен от тази игра. Не, не ме разбирайте погрешно! Не съм обсебен до степен да заспивам върху кбд-то посред нощите. Не, толкова. По-скоро - харесвам нея или още по-точно не мога да харесам друга игра.

Ето кои игри напоследък опитах и избягах обратно - Call of Duty 4 (добро заглавие от миналото, превърнало се в супер кратки рундове от гранатен спам и пукотевица в супер малки карти), Enemy Territory Quake Wars (наследник на легендарната RTCW, малко по-бавна, но твърде линейна, липса на балистика в обикновените оръжия, повтаряща се като gameplay и мисии). И още няколко…

Така, в един момент усетих, и сега точно отново, май се промъква мисълта, че чисто и просто … остарявам. Кой знае, ако сега за първи път виждах Battlefield сигурно щях да избягам и от нея. Новите игри изискват все повече компютърен ресурс (това да кажем е решимо) и все повече време за игра за да станеш задоволително (за себе си) добър, както и издръжливост да киснеш пред монитора с часове, бързи реакции, здрави очи. И така нататък, включително семейство, деца, жена.. мда, и така нататъка

Добре, да избистря - Battlefield и нищо друго защото май не мога

Занимавам се това от много години, когато лизинг беше малко позната дума и се използваше неправилно, включително и от мен. Но винаги съм знаел, че Кредит е дума НЕ българска, означаваща Доверие.

Кредитът развращава. Парадоксално, защото преведено се получава Доверието Развращава.

Как така?

Ето как.

От няколко години банките предприеха едно безумно или хайде, твърде агресивно предлагане на Кредит във всичките му форми - финансов, стоков. Първоначално това вършеше работа защото вкара свежа инжекция в бизнеса, но когато насочиха усилията си в битовата посока нещата започнаха да приличат на залагане на капан.

Хората, поради невежество или просто подведени си помислиха, че получават подаръци - ето ти едни пари, купи си кола, телевизор и каквото там пожелаеш пък после ще ни ги върнеш. Поради същото това невежество, хората не съумяваха да си направят сметката и след няколко месеца се виждаха в невъзможност да връщат взетото.

Тогава се появиха другите кредитори - в брой и без оглед на финансовото състояние. Те станаха източник на ресурс за онези горните - сега те взимаха от вторите кредитори за да плащат на първите такива. В нашия бизнес го наричаме жаргонно “от борч в борч”, а сериозните батковци от London го наричат рефинансиране. Както и да го наречеш, то си е вземане на Кредит за покриеш предишен Кредит.

И така капана сработи, щракна! Всекиму кредит и като последица всекидневен страх и като резултат послушност, пасивност и парализа. Смееш ли да вдигнеш глава, ако те заплашва безработица, а висиш на кредитора?

В много дългосрочен план това е разврат на основния ресурс - хората. Мисленето е в най-общи линий сведено до “да взема пък после пак ще взема, те дават, и да си кротувам, че иначе мамата си тракало”.

Може би трябва да внимаваме с този ресурс - Доверието. Когато е в излишно количество ще девалвира, което впрочем вече се случва.

За първи път съм доволен от антивирусен пакет - Kaspersky Antivirus 7.0

А съм опитвал десетки други - и безплатни и платени, и легални и, да ме прощавате, и не такива

Но този път съм наистина доволен. Почти незабележима, поне след около седмица, докато му наместиш лимките - trusted applications, exclusions и т.н.

Харесва ми. А аз рядко харесвам софтуер написан не от мен

Току що деактивирах акаунта си във Facebook.

Причини всякакви и нито една решаваща. Затова и на страницата за деактивиране на въпроса “що така бе чоджум ни изоставяш?” ми се искаше да има опция за “поради всичко изброено по-горе”. В смисъл там имаш десетина радиобутона с възможни отговори на горния въпрос, като можеш да посочиш само един отговор. Да де, радиобутон, не чекбокс.

Е, сега се сещам, че трябваше да избера ДРУГИ ПРИЧИНИ и в полето отдолу да напиша”поради всичкото по-горе” но не се сетих. Ще си направя нов акаунт и когато го деактивирам, вече ще знам

Този постинг е малко в същата посока като SecondLife.

И за Facebook.com не разбрах за какво служи. Бога ми, това е като да получаваш отговори без да си задавал въпроси! В желанието си да прави всичко този сайт се превърна в каша от автоматично работещи джаджи, които си препредават една на друга набелязаната жертва до пълна изнемога. Предлага ми се поредната application, аз казвам “Не, благодаря!”, а тя ми казва “Добре тогава, а искаш ли ей това другото”. Стига де, не искам нищо повече!

И знаете ли, че това не е ИЗТРИВАНЕ на акаунта, а само деактивиране, т.е. данните ти остават там. Ама аз искам да ги изтриете от там! Не намерих такава опция.

А пък right alignment-а е съвсем нарочен, защото четенето на Facebook е точно като да четеш червен, подчертан, болднат, италик, дясно подравнен параграф!

Срещнах днес един блог постинг където ставаше дума за SecondLife.com и изведнъж се сещам, че имам там аватар. Не съм влизал от месец-два.

Всъщност бил съм “вътре” сумарно не повече от 2 часа. Колкото да се запозная със системата, правилата, начина на работа, какви хора има там и т.н. Просто от любопитство.

Последният ми спомен е за пълно недоумение. Да ме прощават ентусиастите, но не успях да открия нещо, носещо полза, удоволствие или просто fun. Никак. Стори ми се много безсмислено.

А когато прочетох, че можеш да “купиш” парцел и след това видях и цените, съвсем се обърках. То бива виртуалност, но чак пък толкова.

Съвсем избистрено ми се струва, че SecondLife е игра вземаща се твърде насериозно, като успешно внушава тази си квази-сериозност на публиката. Разбира се мнението ми е малко прибързано, твърде кратко съм бил там. Вероятно е и мнението ми да е чисто ламерско, бидейки встрани от този вид продукти.

Но като средноцифрен потребител и сравнително образован човек ми стори скучно, излишно и напълно безполезно.

“В централната част на град Варна ще бъдат построени три хиляди подземни паркинга”.

Цитирам журналист специализиран в областта на обществения живот на нашия град.

Предполагам, че става дума за 3000 паркоместа или за един паркинг с площ от 3000 квадратни метра.

Хайде аз забелязах безумната цифра. Но има хора, които ще приемат това за вярно!

Какви са критерийте за наемане на журналисти?

За момент си представих град Варна с наистина 3000 паркинга. Ако всеки поема средно по 100 коли, хей живот здравей, здравей! Всичките коли на Варна под земята. Отгоре - празно! Празни тротоари, празни улици. По тях бавно вървят бабки с внучета, майки спокойно и щастливо търкалят бебешки колички, зевзеци по ъглите обсъждат новините за поредния паркинг под къщата на съседа. Идилия.

Ходя си аз по новините, чета и препрочитам, с една дума запознавам се как и накъде върви света и България покрай или след него.

Тук там, от време на време срещам имена и лица, които лично познавам или са в най-близката периферия на личния ми социален мир. С някои от тях съм имал и бизнес партньорство и лични дела, в смисъл случки, разни неща.

Чета си днес за парламента, за бюджета, за хазарта. Натъквам се естествено (забележете: естествено! Защо ли е естествено?) на г-н Йордан Цонев.

Подробностите са много, но за да не превръщам това тук в поредния слух ще кажа само краят на историята. Иордан Цонев, или Данчо Ментата, стана депутат с ровно 200,000 долара, дадени му от Васил Божков, пренесени лично от мен, плюс фалшив списък с имена и ЕГН-та на хора, уж членове на Демократическата Партия в гр. Варна. Данните за хората бяха измъкнати от клиентската база данни на Търговска Банка, Бургас - имена, адреси, ЕГН-та и т.н. Подписите в списъка бяха сложени от няколко човека, включително и Данчо, пред мен, в офис на ул. Мария Луиза, Варна. Толкова за Данчо.

Сега за паралелните истини, както е и заглавието на постинга.

Continue Reading »