Казвай ми Гургул

Утринен радио инфомационен блоК: Според данни на едй кой си сумарните загуби на питейна вода в мрежите на всичките ВиК-та в България възлиза приблизително на .. 1 млрд /милиард/ кубични метра.

Значи, или е вярно или не е.

Като нищо да го е писала млада напориста журналистка след снощно ганджа-парти и съответно този милиард e един прост милион видян през тежки изпарения и набързо мацната спирала или е вярно и тогава вече нямам идея какво вещество е отровило човешките умове по нашите ширини, по-точно дължини.

Един милиард (защо все написвам милиЯрд, по дяволите, та трябва да backspace-вам?) умножен да кажем по един лев прави ровно 1 милиард (ура, от първия път) лева. Леле маайчице моя финансова. Окапа ми калкулатора. Абе чоджум, инвестирай половинката за 2 години, намали загубите наполовина и след някоя и друга година тeгли чертата да се видиш какви си ги водо-вършил десетилетия наред!

Или аз да го направя? Ами ти за какво си ми тогава?

Ставам жертва на това явление. Има смисъл, има някакъв смисъл, но защо не мога да се отърва от усещането, че съм жертва ?

Може би броят на социалните мрежи тревожно бързо клони към броя на активно нет-ващите хора по света. Така да се каже, всекиму по една социална мрежичка, да си има. Накрая мрежите ще се преплетат, ще се сношат един вид и ще си народят други малки мрежички.

При това съвсем не съм най-информираният за съществуващите в момента Web 2.0 артефакти, или нетфакти, или нетартефакти. Не ми и приляга и сили нямам да бъда, младостта не е най-добрата ми страна към настоящия момент.

Твърде много опций, твърде богат избор, твърде много разклонения. В повечето случай те се оказват чиста проба глухи отбивки, но знаеш ли отнапред какво има зад ъгъла? Тръгваш, пробваш, пък каквото излезе.

От друга страна - какво необятно поле за преброждане! Колко много непознати посоки! Примамващо и изкушаващо е!

Ето, жертвата си е жертва. Накарай жертвата да хареса интериора на капана [си] и тя сама кротко ще се настани вътре в него и дори ще те помоли да хлопнеш вратата.

Така, българската музика. Трудно някой, който ме познава, може да ме нарече не-патриот или анти-българин или “поклонник” на чужди култури. Казвам го защото заради това, което ще напиша, макар да ми е само смътно какво ще е, много лесно мога да бъда хвърлен на лъвовете с обвинение в горните “провинения”.

Не харесвам българската музика. Да, елементарно. Но по-просто и ясно не мога да се изразя. Това е краткото ми мнение. Дългото следва.

Continue Reading »

Сигурно ви се е случвало да ви изчезне иконката “Show Desktop” от taskbar-a на windows-a. На мен също и то не веднъж. И всеки път забравям как съм го възстановил. Затова ще опиша процедурата тук за да я запомня. Дали?

Ok, ето как стоят нещата.

1. Създайте файл именован “Show Desktop.scf” (без кавичките) със следното съдържание:

——–

[Shell]

Command=2

IconFile=explorer.exe,3

[Taskbar]

Command=ToggleDesktop

———

Запишете го на десктопа.

2. С мишката преместете този файл в Quick Launch секцията на таскбара

Готово, вече отново имате така удобния линк Show Desktop.

Всъщност, оказа се, че името на файла няма никакво значение. Именовайте го както си пожелаете. Само неговото съдържание е важно.

За подробна информация прочетете тук:

http://support.microsoft.com/kb/190355

Добре, какво толкова трудно има да предложиш едно хубаво кафе? И моля не ме отплесвайте с въпроса “а какво значи хубаво кафе”! Отговора на този въпрос е намерен преди няколко века.

Та така, какво му е толкова трудното? Защо не мога да открия едно място, където като кажа “кафе”, да ми донесат хубаво кафе. Защо винаги ми се налага да казвам “искам едно хубаво кафе и да не забравите да сложите кафе” ? Трябва ли да отида до Рим за да пия онова ароматно, силно, но не твърдо, събуждащо, а не инфарктно, кафе. Просто кафе ?

Замислям се и откривам, че всичко от кафето нататък (или назад) е все същото - през продукта, сервитьора, бармана, собственика, вносителя. Една дълга верига от хора и методи, които така и не могат да ми отговорят: Защо е трудно да предложиш хубаво кафе?

Получи се малка тематична “инклинация”. Сега подчертавам смисъла на въпроса - да предложиш! Не да направиш. Защото да направиш добър продукт изисква едни умения, а да предложиш на другите един добър продукт - съвсем други умения и ценности.

У дома и най-лошия барман си прави хубаво кафе. Но виж го само какви ги дроби на работа - разводнено, негорещо, ментерлък, подменено, смалено, умалено, излишно удължено. Ужас!

Така. Трябва да бягам.. малко недовършено остана но смисъла е ясен .. май..

Хубаво де, ще махна рекламите! Тъпо е. Ама друг път. Сега имам идея и искам да я пробвам.

А, между другото. AdSense клиент съм от 2 години и досега съм изкарал - 450 долара! Четиристотин и Петдесет Долара ейиииииии Като половината са от рекламата в www.bgstore.com. Смешното е, че той всъщност не работи, но печели. А ви уверявам, че когато работеше, не печелеше. Ама никак. Божа, смешна работа.

А от тези 450 като приспаднеш 15% комисионна на банката и почакаш 40-45 дни - те ти пари за почерпка.

За сведение - поименни чекове се приемат и осребряват от Булбанк (и от другите банки в България) срещу горните условия. Няма значение от кого или от коя банка са издадени. Всъщност, не дай си боже банката издател да е от по-нечуваните. В банката (нашата де) се смразяват, попипват си прическите и накрая, неохотно, с тежка и покровителствена въздишка го приемат за осребряване с едно “дайте го пък ще видим”. Е какво ще видите?

Както и да е.

Щастие всекиму даром и нека никой да не бъде пренебрегнат.

Тук ще започна, а по-късно, може би утре, ще продължа с историята на наистина първия български онлайн магазин. Или за да не прозвучи твърде силно, един от наистина първите интернет магазини.

Началото бе през далечната вече 1997 година.

Continue Reading »

На онези от четящите, получаващи алергично-бесен пристъп от наличието на английски думички в системната част на блога поднасям извинение, но ще почакате, докато намеря пълен превод на всички тагове .. или докато аз не го направя.

Честно казано, мен това не ме вълнува много, но усещам, че има логика - или ще е на български или ще е на английски (или какъвто и да е друг език).

В тази връзка скоро ще споделя моите скромни мисли относно писането на кирилица, латино-кирилица, фонетичната подредба, БДС подредбата и т.н.

По дяволите, клавиатурата ми е черна, буквите на кирилица са тъмно червени, от което те стават почти невидими, а някои са просто изтрити. Добре че ги знам къде са. Но това предизвиква доста често използване на backspace-а.