яну 18 2008
Години, години.. като секунди
След няколко дни, на 21 навършвам 45. Възраст за мен дърташка, когато бях на 18, а сега 18 годишните са ми като бебета. Както и да го погледнеш и двете неща са неверни. Нито съм стар, нито те са бебета. Ама пусто кризи - криза на съзряващия и криза на презряващия.
Истината е, че се чувствам добре в кожата на 45 годишен. Е, поувеличил съм малко склонноста към анализ на отминали събития, както и се е увеличил чувствително обхвата на тези анализи. Преди имах да анализирам да кажем 10 години, а сега вече имам на разположение суров материал от поне 30-35 години.
Хей, не е малко повярвайте. Това си е обем работа. 10 години колко му е - помислиш пет-десет минути, посмяташ малко, па се врътнеш и кажеш “айде стига толкова за днес”. А 35 - олеле, с часове има какво да прехвърляш - семейство, родители, приятели отдавна забравени, включително имена и образи, първи неща, любов, прегрешения, весели и тъжни неща. Една дълга, наистина дълга и на практика неизчерпаема поредица от “неща”, които колкото повече се отдалечават, толкова по-добре се разкриват и придобиват стойност.
Ето на, личи си че съм някъде в средата или след това на живота си. Пред време на това щях да отделя два реда, нещо от рода на “Довечера на купон у нас, че имам рожден ден! Всички са поканени, носете ракия, мезета, кой каквото може, че съм отънял”. А сега какво, цели пасажи от “Аууу колко време мина откак бях на найсе”!
Както и да е. Честит ми рожден ден и му мислете: годините не са това, което бяха. Сега приличат на секунди!
