Казвай ми Гургул

Седя си умно и разсъждавам върху теми простиращи се в тясното пространство между капещия кран в кухнята (ще го оправя, но утре), и възможността, и начините за създаване на междузвезден кораб, и шансовете това да се случи в моя живот. По възможност преди съм изперкал напълно, ако може, моля! И както си седя и се усещам един такъв лек, лек, та чак празен. Абе направо кух.

А защо е така, споделям в следващите редове.

Защото в същото време слушам превъзходна музика. А аз не съм създал и вероятно никога няма да създам такава.

Защото се загледах в картината пред себе си (масло, фламенко танцьорка във вихър, много цвят и страст). А аз не съм създал нищо подобно, няма и да се случи.

Кухината ми между другото взе да се запълва! Сетих се, че имам две дъщери и чудесна съпруга. И се сетих, че щерките съм ги създал аз и никой друг не може да създаде такива. А моята добра половина е най-добрата половина на света!

Помярвайте, преминах през двете настроения в рамките на времето, необходимо да ги опиша!

Е, това е. До другия месец

След няколко дни, на 21 навършвам 45. Възраст за мен дърташка, когато бях на 18, а сега 18 годишните са ми като бебета. Както и да го погледнеш и двете неща са неверни. Нито съм стар, нито те са бебета. Ама пусто кризи - криза на съзряващия и криза на презряващия.

Истината е, че се чувствам добре в кожата на 45 годишен. Е, поувеличил съм малко склонноста към анализ на отминали събития, както и се е увеличил чувствително обхвата на тези анализи. Преди имах да анализирам да кажем 10 години, а сега вече имам на разположение суров материал от поне 30-35 години.

Хей, не е малко повярвайте. Това си е обем работа. 10 години колко му е - помислиш пет-десет минути, посмяташ малко, па се врътнеш и кажеш “айде стига толкова за днес”. А 35 - олеле, с часове има какво да прехвърляш - семейство, родители, приятели отдавна забравени, включително имена и образи, първи неща, любов, прегрешения, весели и тъжни неща. Една дълга, наистина дълга и на практика неизчерпаема поредица от “неща”, които колкото повече се отдалечават, толкова по-добре се разкриват и придобиват стойност.

Ето на, личи си че съм някъде в средата или след това на живота си. Пред време на това щях да отделя два реда, нещо от рода на “Довечера на купон у нас, че имам рожден ден! Всички са поканени, носете ракия, мезета, кой каквото може, че съм отънял”. А сега какво, цели пасажи от “Аууу колко време мина откак бях на найсе”!

Както и да е. Честит ми рожден ден и му мислете: годините не са това, което бяха. Сега приличат на секунди!

Първо, обнових WP-то до последната му версия.

Второ, Честита Новата 2008 година на всички минали от тук, колкото и да сте малко.

Трето, за какъв дявол го направи този блог като ни влизаш и не пишеш и дори не си правиш труда да го нагледаш? (това към моя милост).

Четвърто, отмина една хубава година за мен и всички около мен. Въпреки всичките глупости случващи се в родината ни и по света аз си оставам доволен от това, което свърших и заради онова, което отказах да извърша. И двете са доста.

На всички и на себе си пожелавам още по хубава и щастлива година и нека щастие даваме всекиму даром и никой да не бъде пренебрегнат.

Мир.

Пламен

Последната интересна случка при мен - голямата ми дъщеря си дойде за коледните празници. Учи в американски университет в Прага, втора година.

Това за втората година е важно. Първата година си беше все още хлапе, едно младо “теле”, иначе казано. Все още не разбираше какво става с нея, накъде е тръгнала и т.н.

След като се съвзе от връщането, а е отстъствала само 3 месеца, от септември, след като си поговорихмена различни теми и по различни поводи буквално започнах да онемявам! Промяната в нея, новият й начин на мислене, погледът върху това, което вижда около себе си - и тук и там, дори начина на обличане и говорене. Невероятна промяна. Огромна, само за няколко месеца.

Изглежда тази промяна се е трупала през първата година и сега изведнъж се материализира.

И съм радостен и съм натъжен. Заглавието на постинга не е случайно. Става дума за посоките на развитие. Преди два дни осъзнах, че моята жизнена moving average е някъде към пика си и скоро ще тръгне по естествения си цикъл в обратната посока - надолу…. До днес мислех, че това дете има още мноооого да учи и по-точно АЗ имам още много на какво да го уча. До днес. Сега усещам, че все по-често ще ми се налага аз да я питам за нещата, а не тя мен, както беше досега.

А имам още една дъщеря, която ще я последва след 2 години. И тогава кого ще уча? Ще иска ли някой да приеме от мен съвет ?

Е, не е чак толкова страшно, колкото го описах, т.е. не съм потънал чак толкова. Но изненадата е факт и е точно толкова силна, колкото казвам.

Та така.

Тъй като в близкото ми минало съм правил бизнес и в областта на валутната търговия, от време на време се хващам с онлайн търговията - Forex.

Сега отново отворих демо акаунти, да видим какво ще стане. Засега печеля, но то винаги на демотата печелиш, а като отвориш реален такъв - пълен комар.

Ако по някаква случайност някой е в този бизнес, ще се радвам да сподели мнение и опит с български и чужди forex брокери.

Статията на Ивайло в тхе журнал относно Windows Vista ме подсети да опиша първият компютър плюс принтер, с който се сдобихме в нашата лаборатория в НИС, ВМЕИ Варна (сега ТУ Варна). Ще я карам на спомен - мисля, че се казваше нещо като ЕС1476, но може и да бъркам. Производство на завод в Силистра - как му беше името? И така:

• 4.77 MHz 8086 (да, мегахерца, не гига)
• 256Kb RAM (да, килобайта, не мега)
• 5 MB HD (да, пет мегабайта, не гига)
• “Зелен” монитор, в смисъл монохромен с един цвят - зелен
• Принтер Robotron (прозводство ГДР) , скорост.. ами.. май около 1 страница на 5 минути

На този компютър направих дипломната си работа, научих се да програмирам на C, Basic, Pascal, Assembler, т.е. продължих да пиша на тях - за научаването използвах Правец 8М (демек Apple ][). Освен това направих доста сложна програма, написана на FORTRAN 77 (”Добрите програмисти използват FORTRAN!” - цитат от незапомнен автор или колега). Също на FORTRAN77 - база данни!! Ужас! Печатът - кошмарна задача!

Мда… така беше едно време… Всеки килобайт имаше значение, всяка дискета - богатство

Да допълня само, че за този компютър чакахме месеци наред и използвахме връзки за да го закупим, защото всичко произведено в силистра отиваше в Съветския Съюз!

P.S. Не успях да намеря снимка на това чудо, но намерих на Правец 8М в този сайт, сполучливо наречен Сметач. Там впрочем, ако се разровите, може и да го намерите.

Злободневно и малко по повърхността, но не мога да се сдържа - най-боледуващите българи са спортистите. Справка братята Маргини.

Ама как сега? Дело се замразява защото подсъдимия е болен ли? Ба мааму и съдебна система!

Днес, 3 Декември 2007 г. в моето близко обкръжиние се случиха следните 3 неприятности:

Асансьорът спря и не иска да тръгне, въпреки дружните, целодневни усилия на трима асансьорни “професионалисти”. В допълнение не е известно кога ще тръгне поради липса на резервни части и други обективни причини - атмосферно налягане, влажност и температура, както и от кръвното налягане на пра внука на Шарл дьо Гол, ако изобщо има такъв. Информация за размисъл - живея на 6-я етаж, а мразя физическото натоварване във всичките му форми, а най-вече принудителната.

Канализацията на нашата жилищна сграда (т.е. на блока, ама че грубо звучи, а дом е твърде интимно) сдаде багажа и в момента стълбището се ароматизира от половин педя фекалности в областта на мазите. Бързата ни реакция доведе до следната информация - каналът е запушен от последното асфалтиране на улицата, приключило преди около месец. Беше проведено аварийно почистване, при което в тръбите под асфалта бяха открити големи количества: чакъл, асфалт, PVC отпадъци и друг пълнеж. Разкопаване не се наложи, поне до този момент. След приключване на работния ден кратката проверка с фенерче установи - течът не е спрял, мазите продължават да са … фекализирани. Май ще се наложи разкопаване на асфалта, тротоара и т.н.

Токът на вилата внезапно изчезна. Дядото, обитаващ скромната ни къщичка изчаква около половин ден за да провери дали съседите също нямат ток или нещастниците сме само ние. Редултатът е каръшки - само ние нямаме. Обаждане по телефона в 3 часа, бързо търсене на познати в EON Варна и след около час има резултат - изгорял кабел от преносната мрежа към нашия електромер. Този път нещата се развиват светкавично и с положителен резултат. Повредата е отстранена, токът потича отново, дядото черпи с кафе и сладкиши, всички са щастливи.

В заключение - 3 аварий за ден, едната отстранена. Темпото все пак е добро, оставаме обнадеждени!

А денят започна толкова хубаво!

Отивам да затворя металната врата към мазите, че нещо ми намирисва…

Попаднах на сайта на Timothy Ferris. След това поразрових по темата КОСМОС и се натъкнах на филмче по или към книгата му Seeing In The Dark предлагана през PBS (http://www.pbs.com). Впрочем, оказа се, че Timothy Ferris е продуцент на прословутия Voyager Record (с включена в него българска музика) летящ някъде из космоса в момента.

Намерих филмчето “Seeing In The Dark” (1,5 GB, ако някой иска ще му дам възможност да го изтегли на добра скорост), изгледах го и си спомних…

Спомних си, когато бях малък колко много исках да стана астроном и да познавам звездите. Бях едва 3-ти или 4-ти клас, когато си купих книга, озаглавена “Космология”. Започваше много интересно, но само след 10-15 страници започнах да разбирам все по-малко и все по-малко и накрая вече нищо не разбирах, но родължих да чета. Беше смешно защото думите и мислите ми бяха толкова непознати, а аз продължавах да чета. Е, не я довърших, пък и тя не беше роман, който да завършиш непременно.

Аз винаги свързвам космоса с фантастиката. Една от първите ми книги, които съм прочел, изключвайки учебниците и разните там адължителни читанки и четива, беше “Аз, роботът” на Айзък Азимов. И отново, половината неща не разбирах, но продължавах да чета.

После дойде Ж.Верн, много по-късно братя Стругацки, Ст. Лем и т.н. Много са, но тези имена са първите, за които винаги се сещам. Особено братя Стругацки.

Та, стана ми вселенско като изгледах Seeing In The Dark. Наистина, всеки път мозъкът ми замира и дъха ми се отдръпва, при опит да осмисля и да приема, че онези звезди горе са на недостижимо за нас разстояние нито днес нито в каквото и да е обозримо бъдеще. Че светлината на повечето от тях е тръгнала към нас преди дори Земята да е съществувала. Че ние, хората не сме имали, нямаме и няма никога да имаме някакво, каквото и да е значение за вселената около нас. И тази безкрайност. И колко малко знаем. И че никога няма да го научим, колкото и големи телескопи да изобретим.

И ето така ми стана вселенско, по славянски тъжно.

Стана три часът (трябва ли да се членува тук?) следобед, петъкът (тук знам, че не бива ама звучи по-петъчно). От няколко часа нямам кой знае какво да правя в офиса освен да навиквам момчетата да поработят още малко, докато аз правя обратното.

Хубаво, хайде да си видя блога.

Посещения - броим ги за нула.

Темите и статийте - вчера ми се струваха интересни, а днес - пълни глупости. Ами така е то - от куха лейка вода да изливаш може ли?

Нищо, аз съм упорит и по натура търпелив в постигането на резултат.

Мтака, извода е - продължаваме напред. Прочетох доста интересни неща, които НЕ СА на тема “защо да блогваме”. Списъкът с потенциални връзки в blogroll-а нарастна с около десетина, но ще ги отсявам другата седмица.

В тази връзка…

Хората блогвали и правели пари. Честно, това не ме интересува. Не не не, не гледайте рекламите в ляво! Реализма изисква да се наблегне на прогнозата за 100 долара печалба (т.е. приход де) за 2 години, така, че това там е просто за пълнота на сайта. Така да се каже, всички AdSense-ват, защо не и ние?

Още: Блогват професионално. Блогват емоционално. Блогват тъжно. Блогват любовно, някои дори похотливо.

Аз пък ще блогвам “защото мога”, като онова куче…

Ама че работа, едни испанци ми искат 1000 евро за домейна gurgul.com ? И gurgul.net е паркиран. А не ми се прави www.gurgul.us макар че.. звучи като някакво възвратно действие в множествено число… хмм.. Нещо като”ще ви гургулна аз вас!”