Казвай ми Гургул

Тъй като в близкото ми минало съм правил бизнес и в областта на валутната търговия, от време на време се хващам с онлайн търговията - Forex.

Сега отново отворих демо акаунти, да видим какво ще стане. Засега печеля, но то винаги на демотата печелиш, а като отвориш реален такъв - пълен комар.

Ако по някаква случайност някой е в този бизнес, ще се радвам да сподели мнение и опит с български и чужди forex брокери.

Занимавам се това от много години, когато лизинг беше малко позната дума и се използваше неправилно, включително и от мен. Но винаги съм знаел, че Кредит е дума НЕ българска, означаваща Доверие.

Кредитът развращава. Парадоксално, защото преведено се получава Доверието Развращава.

Как така?

Ето как.

От няколко години банките предприеха едно безумно или хайде, твърде агресивно предлагане на Кредит във всичките му форми - финансов, стоков. Първоначално това вършеше работа защото вкара свежа инжекция в бизнеса, но когато насочиха усилията си в битовата посока нещата започнаха да приличат на залагане на капан.

Хората, поради невежество или просто подведени си помислиха, че получават подаръци - ето ти едни пари, купи си кола, телевизор и каквото там пожелаеш пък после ще ни ги върнеш. Поради същото това невежество, хората не съумяваха да си направят сметката и след няколко месеца се виждаха в невъзможност да връщат взетото.

Тогава се появиха другите кредитори - в брой и без оглед на финансовото състояние. Те станаха източник на ресурс за онези горните - сега те взимаха от вторите кредитори за да плащат на първите такива. В нашия бизнес го наричаме жаргонно “от борч в борч”, а сериозните батковци от London го наричат рефинансиране. Както и да го наречеш, то си е вземане на Кредит за покриеш предишен Кредит.

И така капана сработи, щракна! Всекиму кредит и като последица всекидневен страх и като резултат послушност, пасивност и парализа. Смееш ли да вдигнеш глава, ако те заплашва безработица, а висиш на кредитора?

В много дългосрочен план това е разврат на основния ресурс - хората. Мисленето е в най-общи линий сведено до “да взема пък после пак ще взема, те дават, и да си кротувам, че иначе мамата си тракало”.

Може би трябва да внимаваме с този ресурс - Доверието. Когато е в излишно количество ще девалвира, което впрочем вече се случва.

Тук ще започна, а по-късно, може би утре, ще продължа с историята на наистина първия български онлайн магазин. Или за да не прозвучи твърде силно, един от наистина първите интернет магазини.

Началото бе през далечната вече 1997 година.

Continue Reading »