Днес, 3 Декември 2007 г. в моето близко обкръжиние се случиха следните 3 неприятности:
Асансьорът спря и не иска да тръгне, въпреки дружните, целодневни усилия на трима асансьорни “професионалисти”. В допълнение не е известно кога ще тръгне поради липса на резервни части и други обективни причини - атмосферно налягане, влажност и температура, както и от кръвното налягане на пра внука на Шарл дьо Гол, ако изобщо има такъв. Информация за размисъл - живея на 6-я етаж, а мразя физическото натоварване във всичките му форми, а най-вече принудителната.
Канализацията на нашата жилищна сграда (т.е. на блока, ама че грубо звучи, а дом е твърде интимно) сдаде багажа и в момента стълбището се ароматизира от половин педя фекалности в областта на мазите. Бързата ни реакция доведе до следната информация - каналът е запушен от последното асфалтиране на улицата, приключило преди около месец. Беше проведено аварийно почистване, при което в тръбите под асфалта бяха открити големи количества: чакъл, асфалт, PVC отпадъци и друг пълнеж. Разкопаване не се наложи, поне до този момент. След приключване на работния ден кратката проверка с фенерче установи - течът не е спрял, мазите продължават да са … фекализирани. Май ще се наложи разкопаване на асфалта, тротоара и т.н.
Токът на вилата внезапно изчезна. Дядото, обитаващ скромната ни къщичка изчаква около половин ден за да провери дали съседите също нямат ток или нещастниците сме само ние. Редултатът е каръшки - само ние нямаме. Обаждане по телефона в 3 часа, бързо търсене на познати в EON Варна и след около час има резултат - изгорял кабел от преносната мрежа към нашия електромер. Този път нещата се развиват светкавично и с положителен резултат. Повредата е отстранена, токът потича отново, дядото черпи с кафе и сладкиши, всички са щастливи.
В заключение - 3 аварий за ден, едната отстранена. Темпото все пак е добро, оставаме обнадеждени!
А денят започна толкова хубаво!
Отивам да затворя металната врата към мазите, че нещо ми намирисва…